wild heart & smoke

Ето…поредния ден от живота ми е към своя край.Поглеждам към часовника на ръката ми…отброява минутите и секундите под формата на мелодия без ноти.Седя на терасата,паля цигара след цигара,отрова за тялото и душата ми,отпивам бавно от чашата със сок,за да убия лекия огън в гърлото си след всяко дръпване…
Стоя на стола,а сърцето ми бие така сякаш иска да излезе и да избяга.Искам да го освободя,но не знам как.Искам да го пусна от затвора в който е затворено,но не знам как.Не искам да го измъчвам вече,да позволявам да го разбиват отново и отново на парчета и после да го събирам.Достатъчно болка понесе и ще бъде нахално да поискам от него да остане.Всичко в мен вече е мъртво.Само то все още се държи,само то все още се бори,неуморно,каквато бях някога и аз.Предадох се!Вече съм празно пространство…Призрак!Фалши

вата усмивка ми помага да скрия всичко това от останалите…
Поредната глъдка е отпита от чашата,а сърцето продължава своята борба.Излез!По дяволите!Не те искам вече.Излез и намери някой,който се нуждае от теб.Някой в който си струва да биеш така неуморно.Някой по добър от мен…Свободно си!Върви!
И ето,поредната цигара вече умира бавно в ръката ми.Наблюдавам безмълвно излизащия дим.Бяга на посоки след което изчезва в нищото,също като мен.И аз бягам като него,но не мога да изчезна,а толкова много искам.Той се появява без молба и след като изчезне не оставя и следа,защо не мога и аз така?