writin` in bed

Лежа си в леглото с лаптопа върху краката и огромна чаша кафе до главата ми.Поредната такавасутрин...нещо взе да ми стават навик мързеливите сутрини.Да се върнем на леженето...та лежаси аз и усещам как ми се пише нщкакво разказче,но не мога да реша за какво точно да е,защото в главата ми темите на размисли и страсти се сменят толкова бързо...докато хвана края на едната,съм изпуснала началото на другата...
Чета в нета разни блогове...има уникални неща на които можеш да се насладиш и много от тях понякога ти помагат да осъзнаеш някои неща,да намериш отговори или просто да видиш че не си единствения който страда или се забавлява в живота.Повечето от тях естествено се отнасят за любовта...Всички я търсим,губим милиони,милиарди часове в едно ужесточено търсене на нещо което в действителност е винаги с нас.Всеки ден го получаваме по един или друг начин,но сме толкова завладяни от играта на златотърсачи,че сме като коне с капаци за това което е около нас и най-вече онова което е пред очите ни.Замисли се и ще осъзнаеш,че всеки ден получаваш любов...някой мил япглед,жест,усмивка,докосване...всичко това е любов.Може да не я получаваш от човека който искаш,но е факт че я получаваш по някакъв начин,че я имаш единственото което трябва да осъзнаеш е че няма смисъл да губиш повече безмислени часове в лутане и търсене,а е момента вече да започнеш да й се наслаждаваш...Спрях търсенето...загубих прекалено много време и няма да допусна да загубя още.Всеки ден...всяка сутрин виждам любов в леко сънените очи на човека от който съм ги взела,всеки следобед я чувам в гласа на един или няколко човека,всяка вечер я чета в някой sms или в някой чат...навсякъде е !!! Просто отвори очи...
Ох,тази мързелива сутрин се превърна в мързелив следобяд...а разказа стана поредния от хилядите томове "Бози за любовта"...ТОМ номер N-ти на брой...Честно казано исках за други неща да пиша,но вече не ги помня...отплеснах се.Е,нищо следващия път ! Сега спирам и мисля да ставам от леглото вече ,защото положението взема да става прекалено мързеливо...

[17.10.`10/10:19h]

Мразя тези вечери

...когато незнаеш точно какво ти се прави или по точно дали ти се прави изобщо нещо.Стоиш сам в стаята,до теб телевизора работи,но си го мютнъл,защото в същото време си си пуснал поредната лежерна песничка...Циклиш в една точка и се наслаждаваш на леката мелодия която се носи от огромните слушалки с които обикновенно си боравиш,докато седиш пред компютъра...Има на кой да се обадиш,да излезете и да пиете по 1-2-3-последни уискита,да поговорите или просто да си помълчите...но не правиш нищо.Само точката на циклене си сменил...от тавана си минал на стената...

...ах колко мразя тези вечери!!!
[15.10.`10/22:38h]

memories...

28.9.2010...само две години минаха от 28.9.2008...Толкова време мина,толкова неща се случиха и промениха,а в момента се чувствам така сякаш абсолютно нищо не се е променило,все едно цялото това време не е изтекло.Затварям очи,слушам песните,а от очите ми се стичат горчивите сълзи.Горчиви,като сутрешната чаша кафе...Спомените от онази...
[02:14:12] ... says: crazy night
[02:14:48] E L says: crazy sweet
[02:14:59] ... says: fuckin` amazing

...нощ.Онази изпълнена с много открити разговори,омагьосваща музика и смс-и до 5-6 сутринта.Затварям очи и всичко се връща.Чувствам се точно както се чувствах онази нощ.Сякаш сега всичко започва,не са изтекли тези две години.Не са изплакани онези горчиви сълзи.Не са изречени онези болезнени думи.Всичко е ново.Още не е минала първата среща,първата прегръдка...първата целувка.Не са усетени ударите на онова лудо сърце което до ден-днешен не мога да укротя...Не са направени всички онези мили жестове,които спираха дъха и оставяха тишина след себе си,нямаше ги безсънните нощи прекарани в телефонни разговори на терасата...не са казани онези магически думи...Имаше само безброй изписани думи.Ново!Чисто ново!Бяло...като снега навалял няколко месеца по-късно.Чист и прикриващ всички недостатъци,всичко което не искаш да видиш...
Боже!Толкова спомени!Толкова красота...Ако може да видите всичко което виждам в момента,затваряйки очи,ще ми завидите.Това не се намира лесно.Няма цвят...не е червено,зелено...,а още по-малко розово.Не виждах цветове...всичко което чувствах бяха онези тъмнокафяви очи,прекрасните устни и тяхното усещане,но най-вече...онзи глас...Колко ми липсва всичко.Думите са малко,за да го опиша...



Ето го и най-силния спомен...Няма да пиша повече,няма да разказвам,край за тази вечер с писането! Не защото не искам,просто сълзите толкова много напълниха очите ми,че не виждам белия лист срещу мен...

"...late at night the air was cold....
everything is perfect now...i held my breath,
you held my hand...."

....ммм обожавам тази песен.... (h)

[28.10.2010/22:32h]