На морето никога не е прекалено шумно.Нито прекалено топло.Нито прекалено студено.Винаги е морско,с чайките реещи се в небето и солената вода.Семействата с кърпи,чанти и безброй надуваеми играчки за плажа.Всеки ден се будех преди всички.Лежах в леглото и се взирах в тавана,а понякога излизах на терасата,за да се насладя на морския въздух,да поогледам някой случаен минувач или просто да се насладя на поредната цигара.Всеки ден поразително приличаше на вчерашния,но най-важното беше,че го има спокойствието което ми липсва между студените стени на блоковете в столицата.Минаха едва три дни,а вече свикнах.Далече от улиците,от прахта,от шума,от монотонното ежедневие...Но уви всичко свършва рано или късно.При мен ще е рано.И когато това стане,тогава следват досадните задължения и подготовка за предстоящата есен.Още само няколко дни.Още малко и после край на морското време за неморската ми душа,на соления въздух за неморските ми дробове.Но най-вече край на дните за дишане...
12.8.2010/5:19h
вторник, 24 август 2010 г.
5 часа...
23:58 часа,още 2 минути и вече ще е утре.Имам още 5 часа в които мога да поспя,но вместо това лежа в студените завивки,гледайки тавана и през съзнанието ми минават безброй мисли,планове,мечти.Всички са свързани с миналото и бъдещето,а понякога и с настоящето.
Защо хората живеят с миналото си?За да се учат от грешките си ли?Не смятам,че това е отговора.За мен това е общественото хорско мнение или по-друг начин казано - удобната глупост,с която може да се каже,че всеки се задоволява.
Според мен отговора на въпроса е: защото в миналото на всеки е имало невероятни моменти,красиви изживявания споделяни с един или няколко човека и всички се връщат в един определен момент към тези спомени,за да се подсетят,че невинаги живота е ад.И щом са се случвали повече от един път,значи съвсем скоро всичко може да се повтори.
Бъдещето и мечтите...При мен са свързани едно с друго.Но не правя особени планове,защото...защото все пак никой не ти гарантира,че ще живееш 2 минути повече...Остана да кажа нещо и за мислите ми за настоящето.Ами...въпреки,че е най-сложното за дефиниране едновременно с това е и просто...Нямам нищо което да кажа освен,че във всяка ситуация се нагаждаш.Учиш се да си хамелеон и да се приспособяваш към средата иначе...няма да има нито минало,нито бъдеще.
Мисля,че тава са част от нещата които ми минаха през главата тази нощ...поправка - сутрин.Дори не знам,защо написах всичко това.Вече е 00:50 часа...След 50 минути писане,се чувстваш спокоен.Невероятно е!Сега отивам да поспя или поне така се надявам.Остават ми вече само 4 часа...след това отивам на море........
9.8.2010/23:58h
Защо хората живеят с миналото си?За да се учат от грешките си ли?Не смятам,че това е отговора.За мен това е общественото хорско мнение или по-друг начин казано - удобната глупост,с която може да се каже,че всеки се задоволява.
Според мен отговора на въпроса е: защото в миналото на всеки е имало невероятни моменти,красиви изживявания споделяни с един или няколко човека и всички се връщат в един определен момент към тези спомени,за да се подсетят,че невинаги живота е ад.И щом са се случвали повече от един път,значи съвсем скоро всичко може да се повтори.
Бъдещето и мечтите...При мен са свързани едно с друго.Но не правя особени планове,защото...защото все пак никой не ти гарантира,че ще живееш 2 минути повече...Остана да кажа нещо и за мислите ми за настоящето.Ами...въпреки,че е най-сложното за дефиниране едновременно с това е и просто...Нямам нищо което да кажа освен,че във всяка ситуация се нагаждаш.Учиш се да си хамелеон и да се приспособяваш към средата иначе...няма да има нито минало,нито бъдеще.
Мисля,че тава са част от нещата които ми минаха през главата тази нощ...поправка - сутрин.Дори не знам,защо написах всичко това.Вече е 00:50 часа...След 50 минути писане,се чувстваш спокоен.Невероятно е!Сега отивам да поспя или поне така се надявам.Остават ми вече само 4 часа...след това отивам на море........
9.8.2010/23:58h
неделя, 8 август 2010 г.
* * *
[24.5.2010/23:08:38] ..... : na 4asti li se razpada6 ?
[24.5.2010/23:10:50] E L: ponqkoga
Това отговорих,а вътрешно в себе си изкрещях " Всеки ден...по няколко пъти".Свикнах да се разпадам и след това да се събирам сама,парче по парче.Така се случва,когато няма кой да го прави вместо теб.Каквото и да правиш,колкото и да се стараеш да го избегнеш - накрая пак се случва.Неизбежно е!Можеш само да забавиш процеса...
[24.5.2010/23:10:50] E L: ponqkoga
Това отговорих,а вътрешно в себе си изкрещях " Всеки ден...по няколко пъти".Свикнах да се разпадам и след това да се събирам сама,парче по парче.Така се случва,когато няма кой да го прави вместо теб.Каквото и да правиш,колкото и да се стараеш да го избегнеш - накрая пак се случва.Неизбежно е!Можеш само да забавиш процеса...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
