вторник, 14 септември 2010 г.

Имам...

Имам родители,които всеки ден задават много въпроси.Имам родители,които са съчетали себе си и външно и вътрешно в две отделни души.Имам родители,от които всеки ден откъсвам част.Прибавим най-малко по един бял косъм в иначе черните и тъмно кестенявите им коси,по едно кратко потрепване на сърцата им,по една усмивка в душите им.Всеки ден ме гледат и се опитват да отгатнат какъв човек ще стане от съчетанието на нейните ръце ,неговата доброта,нейния инат,неговото лице...нейния поглед.Но времето тече и ще изтече в чакане,в гадаене.Вечер и сутрин рано.Чакайки да изляза и да се прибера.И ще остареем.Всички!Но дали ще се разбере нещо...родителите които имам не са чадъри,за да не се намокря или да изгоря.Не са меките наколенки,за да не одера коленете си.Те са просто моите родители.А аз...аз съм тяхното двойно всекидневно огледало.....

[14.9.`10/00:11 h]