Стоя в мрака обгърнал празната стая.Стоя неподвижно,а моето въображение танцува под ритъм непознат за мен и идва вдъхновение да разкажа за бушуващите чувства в мен.Появиха се изведнъж...като светкавица,предвещаваща буря.Разтърси моето свободно съзнание,разтърси моето дотогава сковано сърце.Продължавам да стоя сама в мрака.Чудя се дали всичко това не е измама,дали не е моментно увлечение,но дори да е всичко това,защо да не поемеш риск.Риск,който поемаш всеки път когато почувстваш нещо различно,нещо силно,нещо истинско.Все още стоя в тъмната стая...но въображението ми не танцува,а говори.Говори с два гласа.Единия казва"Действаи,не мисли",а другия ме спира...трудно е да не знаеш в кой да се вслушаш...
Още стоя в пълен мрак...а навън вече вали.Капките се стичат по запотените прозорци,гонейки се една друга.Как вали дъжда...сякаш небето излиза своята мъка...успокоява всичко в мен.Не искам вече да говоря...няма ги и гласовете.Сама съм!Обръщам се назад...стаята е все така тъмна и студена.Поглеждам напред...дъждът продължава да вали.Продължава да обгръща пустите улици в своята прегръдка.Тишината му омайва погледа ми,загубен някъде из мислите ми,омайва моята душа...Капките на прозореца продължават своята гонитба.
Гонят се и сълзите по моето лице,предизвикани от гласа на изстиналото ми сърце,питащо ме,дали ще остана в този мъглив свят,който без твоето присъствие не означава нищо!?!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар