Лежа си в леглото с лаптопа върху краката и огромна чаша кафе до главата ми.Поредната такавасутрин...нещо взе да ми стават навик мързеливите сутрини.Да се върнем на леженето...та лежаси аз и усещам как ми се пише нщкакво разказче,но не мога да реша за какво точно да е,защото в главата ми темите на размисли и страсти се сменят толкова бързо...докато хвана края на едната,съм изпуснала началото на другата...
Чета в нета разни блогове...има уникални неща на които можеш да се насладиш и много от тях понякога ти помагат да осъзнаеш някои неща,да намериш отговори или просто да видиш че не си единствения който страда или се забавлява в живота.Повечето от тях естествено се отнасят за любовта...Всички я търсим,губим милиони,милиарди часове в едно ужесточено търсене на нещо което в действителност е винаги с нас.Всеки ден го получаваме по един или друг начин,но сме толкова завладяни от играта на златотърсачи,че сме като коне с капаци за това което е около нас и най-вече онова което е пред очите ни.Замисли се и ще осъзнаеш,че всеки ден получаваш любов...някой мил япглед,жест,усмивка,докосване...всичко това е любов.Може да не я получаваш от човека който искаш,но е факт че я получаваш по някакъв начин,че я имаш единственото което трябва да осъзнаеш е че няма смисъл да губиш повече безмислени часове в лутане и търсене,а е момента вече да започнеш да й се наслаждаваш...Спрях търсенето...загубих прекалено много време и няма да допусна да загубя още.Всеки ден...всяка сутрин виждам любов в леко сънените очи на човека от който съм ги взела,всеки следобед я чувам в гласа на един или няколко човека,всяка вечер я чета в някой sms или в някой чат...навсякъде е !!! Просто отвори очи...
Ох,тази мързелива сутрин се превърна в мързелив следобяд...а разказа стана поредния от хилядите томове "Бози за любовта"...ТОМ номер N-ти на брой...Честно казано исках за други неща да пиша,но вече не ги помня...отплеснах се.Е,нищо следващия път ! Сега спирам и мисля да ставам от леглото вече ,защото положението взема да става прекалено мързеливо...
[17.10.`10/10:19h]
неделя, 17 октомври 2010 г.
петък, 15 октомври 2010 г.
Мразя тези вечери
...когато незнаеш точно какво ти се прави или по точно дали ти се прави изобщо нещо.Стоиш сам в стаята,до теб телевизора работи,но си го мютнъл,защото в същото време си си пуснал поредната лежерна песничка...Циклиш в една точка и се наслаждаваш на леката мелодия която се носи от огромните слушалки с които обикновенно си боравиш,докато седиш пред компютъра...Има на кой да се обадиш,да излезете и да пиете по 1-2-3-последни уискита,да поговорите или просто да си помълчите...но не правиш нищо.Само точката на циклене си сменил...от тавана си минал на стената...
...ах колко мразя тези вечери!!!
[15.10.`10/22:38h]
вторник, 12 октомври 2010 г.
memories...
28.9.2010...само две години минаха от 28.9.2008...Толкова време мина,толкова неща се случиха и промениха,а в момента се чувствам така сякаш абсолютно нищо не се е променило,все едно цялото това време не е изтекло.Затварям очи,слушам песните,а от очите ми се стичат горчивите сълзи.Горчиви,като сутрешната чаша кафе...Спомените от онази...
[02:14:12] ... says: crazy night
[02:14:48] E L says: crazy sweet
[02:14:59] ... says: fuckin` amazing
...нощ.Онази изпълнена с много открити разговори,омагьосваща музика и смс-и до 5-6 сутринта.Затварям очи и всичко се връща.Чувствам се точно както се чувствах онази нощ.Сякаш сега всичко започва,не са изтекли тези две години.Не са изплакани онези горчиви сълзи.Не са изречени онези болезнени думи.Всичко е ново.Още не е минала първата среща,първата прегръдка...първата целувка.Не са усетени ударите на онова лудо сърце което до ден-днешен не мога да укротя...Не са направени всички онези мили жестове,които спираха дъха и оставяха тишина след себе си,нямаше ги безсънните нощи прекарани в телефонни разговори на терасата...не са казани онези магически думи...Имаше само безброй изписани думи.Ново!Чисто ново!Бяло...като снега навалял няколко месеца по-късно.Чист и прикриващ всички недостатъци,всичко което не искаш да видиш...
Боже!Толкова спомени!Толкова красота...Ако може да видите всичко което виждам в момента,затваряйки очи,ще ми завидите.Това не се намира лесно.Няма цвят...не е червено,зелено...,а още по-малко розово.Не виждах цветове...всичко което чувствах бяха онези тъмнокафяви очи,прекрасните устни и тяхното усещане,но най-вече...онзи глас...Колко ми липсва всичко.Думите са малко,за да го опиша...
Ето го и най-силния спомен...Няма да пиша повече,няма да разказвам,край за тази вечер с писането! Не защото не искам,просто сълзите толкова много напълниха очите ми,че не виждам белия лист срещу мен...
"...late at night the air was cold....
everything is perfect now...i held my breath,
you held my hand...."
....ммм обожавам тази песен.... (h)
[28.10.2010/22:32h]
[02:14:12] ... says: crazy night
[02:14:48] E L says: crazy sweet
[02:14:59] ... says: fuckin` amazing
...нощ.Онази изпълнена с много открити разговори,омагьосваща музика и смс-и до 5-6 сутринта.Затварям очи и всичко се връща.Чувствам се точно както се чувствах онази нощ.Сякаш сега всичко започва,не са изтекли тези две години.Не са изплакани онези горчиви сълзи.Не са изречени онези болезнени думи.Всичко е ново.Още не е минала първата среща,първата прегръдка...първата целувка.Не са усетени ударите на онова лудо сърце което до ден-днешен не мога да укротя...Не са направени всички онези мили жестове,които спираха дъха и оставяха тишина след себе си,нямаше ги безсънните нощи прекарани в телефонни разговори на терасата...не са казани онези магически думи...Имаше само безброй изписани думи.Ново!Чисто ново!Бяло...като снега навалял няколко месеца по-късно.Чист и прикриващ всички недостатъци,всичко което не искаш да видиш...
Боже!Толкова спомени!Толкова красота...Ако може да видите всичко което виждам в момента,затваряйки очи,ще ми завидите.Това не се намира лесно.Няма цвят...не е червено,зелено...,а още по-малко розово.Не виждах цветове...всичко което чувствах бяха онези тъмнокафяви очи,прекрасните устни и тяхното усещане,но най-вече...онзи глас...Колко ми липсва всичко.Думите са малко,за да го опиша...
Ето го и най-силния спомен...Няма да пиша повече,няма да разказвам,край за тази вечер с писането! Не защото не искам,просто сълзите толкова много напълниха очите ми,че не виждам белия лист срещу мен...
"...late at night the air was cold....
everything is perfect now...i held my breath,
you held my hand...."
....ммм обожавам тази песен.... (h)
[28.10.2010/22:32h]
вторник, 14 септември 2010 г.
Имам...
Имам родители,които всеки ден задават много въпроси.Имам родители,които са съчетали себе си и външно и вътрешно в две отделни души.Имам родители,от които всеки ден откъсвам част.Прибавим най-малко по един бял косъм в иначе черните и тъмно кестенявите им коси,по едно кратко потрепване на сърцата им,по една усмивка в душите им.Всеки ден ме гледат и се опитват да отгатнат какъв човек ще стане от съчетанието на нейните ръце ,неговата доброта,нейния инат,неговото лице...нейния поглед.Но времето тече и ще изтече в чакане,в гадаене.Вечер и сутрин рано.Чакайки да изляза и да се прибера.И ще остареем.Всички!Но дали ще се разбере нещо...родителите които имам не са чадъри,за да не се намокря или да изгоря.Не са меките наколенки,за да не одера коленете си.Те са просто моите родители.А аз...аз съм тяхното двойно всекидневно огледало.....
[14.9.`10/00:11 h]
[14.9.`10/00:11 h]
вторник, 24 август 2010 г.
дни за дишане...
На морето никога не е прекалено шумно.Нито прекалено топло.Нито прекалено студено.Винаги е морско,с чайките реещи се в небето и солената вода.Семействата с кърпи,чанти и безброй надуваеми играчки за плажа.Всеки ден се будех преди всички.Лежах в леглото и се взирах в тавана,а понякога излизах на терасата,за да се насладя на морския въздух,да поогледам някой случаен минувач или просто да се насладя на поредната цигара.Всеки ден поразително приличаше на вчерашния,но най-важното беше,че го има спокойствието което ми липсва между студените стени на блоковете в столицата.Минаха едва три дни,а вече свикнах.Далече от улиците,от прахта,от шума,от монотонното ежедневие...Но уви всичко свършва рано или късно.При мен ще е рано.И когато това стане,тогава следват досадните задължения и подготовка за предстоящата есен.Още само няколко дни.Още малко и после край на морското време за неморската ми душа,на соления въздух за неморските ми дробове.Но най-вече край на дните за дишане...
12.8.2010/5:19h
12.8.2010/5:19h
5 часа...
23:58 часа,още 2 минути и вече ще е утре.Имам още 5 часа в които мога да поспя,но вместо това лежа в студените завивки,гледайки тавана и през съзнанието ми минават безброй мисли,планове,мечти.Всички са свързани с миналото и бъдещето,а понякога и с настоящето.
Защо хората живеят с миналото си?За да се учат от грешките си ли?Не смятам,че това е отговора.За мен това е общественото хорско мнение или по-друг начин казано - удобната глупост,с която може да се каже,че всеки се задоволява.
Според мен отговора на въпроса е: защото в миналото на всеки е имало невероятни моменти,красиви изживявания споделяни с един или няколко човека и всички се връщат в един определен момент към тези спомени,за да се подсетят,че невинаги живота е ад.И щом са се случвали повече от един път,значи съвсем скоро всичко може да се повтори.
Бъдещето и мечтите...При мен са свързани едно с друго.Но не правя особени планове,защото...защото все пак никой не ти гарантира,че ще живееш 2 минути повече...Остана да кажа нещо и за мислите ми за настоящето.Ами...въпреки,че е най-сложното за дефиниране едновременно с това е и просто...Нямам нищо което да кажа освен,че във всяка ситуация се нагаждаш.Учиш се да си хамелеон и да се приспособяваш към средата иначе...няма да има нито минало,нито бъдеще.
Мисля,че тава са част от нещата които ми минаха през главата тази нощ...поправка - сутрин.Дори не знам,защо написах всичко това.Вече е 00:50 часа...След 50 минути писане,се чувстваш спокоен.Невероятно е!Сега отивам да поспя или поне така се надявам.Остават ми вече само 4 часа...след това отивам на море........
9.8.2010/23:58h
Защо хората живеят с миналото си?За да се учат от грешките си ли?Не смятам,че това е отговора.За мен това е общественото хорско мнение или по-друг начин казано - удобната глупост,с която може да се каже,че всеки се задоволява.
Според мен отговора на въпроса е: защото в миналото на всеки е имало невероятни моменти,красиви изживявания споделяни с един или няколко човека и всички се връщат в един определен момент към тези спомени,за да се подсетят,че невинаги живота е ад.И щом са се случвали повече от един път,значи съвсем скоро всичко може да се повтори.
Бъдещето и мечтите...При мен са свързани едно с друго.Но не правя особени планове,защото...защото все пак никой не ти гарантира,че ще живееш 2 минути повече...Остана да кажа нещо и за мислите ми за настоящето.Ами...въпреки,че е най-сложното за дефиниране едновременно с това е и просто...Нямам нищо което да кажа освен,че във всяка ситуация се нагаждаш.Учиш се да си хамелеон и да се приспособяваш към средата иначе...няма да има нито минало,нито бъдеще.
Мисля,че тава са част от нещата които ми минаха през главата тази нощ...поправка - сутрин.Дори не знам,защо написах всичко това.Вече е 00:50 часа...След 50 минути писане,се чувстваш спокоен.Невероятно е!Сега отивам да поспя или поне така се надявам.Остават ми вече само 4 часа...след това отивам на море........
9.8.2010/23:58h
неделя, 8 август 2010 г.
* * *
[24.5.2010/23:08:38] ..... : na 4asti li se razpada6 ?
[24.5.2010/23:10:50] E L: ponqkoga
Това отговорих,а вътрешно в себе си изкрещях " Всеки ден...по няколко пъти".Свикнах да се разпадам и след това да се събирам сама,парче по парче.Така се случва,когато няма кой да го прави вместо теб.Каквото и да правиш,колкото и да се стараеш да го избегнеш - накрая пак се случва.Неизбежно е!Можеш само да забавиш процеса...
[24.5.2010/23:10:50] E L: ponqkoga
Това отговорих,а вътрешно в себе си изкрещях " Всеки ден...по няколко пъти".Свикнах да се разпадам и след това да се събирам сама,парче по парче.Така се случва,когато няма кой да го прави вместо теб.Каквото и да правиш,колкото и да се стараеш да го избегнеш - накрая пак се случва.Неизбежно е!Можеш само да забавиш процеса...
петък, 2 юли 2010 г.
Just shut the HELL UP....
Написах заглавието,но стоях половин час (най-малко) преди да започна да пиша.Стоях не защото не знаех какво да напиша,а защото съм ядосана.Не мога да подредя мислите си,кръвта се движи толкова бясно из вените ми,че имам чувството,че всеки момент ще ги разкъса.Имам много неща да кажа,да напиша...да изкрещя!
Има всякакви хора – високи и ниски,пълни и слаби,мъже и жени...всякакви.Различават се по много параграфи откъдето и да се погледне.Но има и нещо по което колкото се различават,толкова си и приличат.Има един тип хора заради които много други не могат да намерят това което търсят,не получават това което най-силно и искрено желаят,хора заради които други не могат да живеят живота си такъв какъвто искат и какъвто действително трябва да бъде.
Не съм живяла толкова дълго време,не съм направила и половината от нещата които трябва и искам да направя,но вече толкова пъти по един или друг начин съм се сблъсквала с тези хора,че наистина ми се иска ако някой от тях или някой като тях чете това,искам да му изкрещя...SHUT UP!!!Когато не знаеш какво да кажеш и единственото което ти идва на ум е някоя заучена реплика,от изгледания преди това за енти-път прочувствен любовен филм,просто си замълчи.Не издавай и звук,защото тогава наистина няма какво да кажеш.Всяка една думичка ще е поредната ти глупост.Млъкни!Защото вече сте толкова много,че заради вас истинските хора,искрените души не могат да съществуват.Превърнаха се в призраци обитаващи улиците на градовете.Онези призраци,без крака,без ръце...само тяло и глава окрасена с измъчена физиономия.Заради всичките ви глупости,лъжи и измислици е толкова трудно да убедиш някой като му кажеш „ Обичам те”,”Липсваш ми”...
Нищо не помага,треперенето в истинността на гласа ти,сълзите в очите....нищо!Не си мисли,че сълзите са породени от щастие,те са мъката която сърцето изразява след като очите видят недоверието в погледа на човека,на който устните са жадували да ги изрекат....те са безсилието което призраците изпитват...
Спирам до тук...имам още какво да кажа,мога цяла нощ да пиша за това,а и е едва 21:09 часа...но аз спирам.Само едно последно нещо...обобщаващо накратко всичко казано...спрете любовните бози,за да може призраците отново да могат да заживеят...призраците като мен!
А да и....JUST SHUT THE HELL UP !!!
Има всякакви хора – високи и ниски,пълни и слаби,мъже и жени...всякакви.Различават
Не съм живяла толкова дълго време,не съм направила и половината от нещата които трябва и искам да направя,но вече толкова пъти по един или друг начин съм се сблъсквала с тези хора,че наистина ми се иска ако някой от тях или някой като тях чете това,искам да му изкрещя...SHUT UP!!!Когато не знаеш какво да кажеш и единственото което ти идва на ум е някоя заучена реплика,от изгледания преди това за енти-път прочувствен любовен филм,просто си замълчи.Не издавай и звук,защото тогава наистина няма какво да кажеш.Всяка една думичка ще е поредната ти глупост.Млъкни!Защото вече сте толкова много,че заради вас истинските хора,искрените души не могат да съществуват.Превърнаха се в призраци обитаващи улиците на градовете.Онези призраци,без крака,без ръце...само тяло и глава окрасена с измъчена физиономия.Заради всичките ви глупости,лъжи и измислици е толкова трудно да убедиш някой като му кажеш „ Обичам те”,”Липсваш ми”...
Нищо не помага,треперенето в истинността на гласа ти,сълзите в очите....нищо!Не си мисли,че сълзите са породени от щастие,те са мъката която сърцето изразява след като очите видят недоверието в погледа на човека,на който устните са жадували да ги изрекат....те са безсилието което призраците изпитват...
Спирам до тук...имам още какво да кажа,мога цяла нощ да пиша за това,а и е едва 21:09 часа...но аз спирам.Само едно последно нещо...обобщаващо накратко всичко казано...спрете любовните бози,за да може призраците отново да могат да заживеят...призраците като мен!
А да и....JUST SHUT THE HELL UP !!!
неделя, 18 април 2010 г.
Що за ангел...
Що за ангел си ти след като летиш,а не ме оставяш да летя?
Що за ангел си ти след като пееш,но не ме оставяш да пея?
Какво е чувството на райската усмивка,ако има рай?
Що за ангел си ти след като не разпознаваш любовта,която си стува?
Но ангел или не,със сърцето си осъзнаваш,че това е специана любов.
Като две капки дъжд на стъклото,подмятани от вятъра се привличаме - аз и ти.
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - не,любовници и повече...
Ти си,ти си,не се променяш,винаги непредвидим и между нас няма време за скука...
Любов моя,ето ме тук до теб.
Щастливи или не,съучастници - да,винаги и още малко.
Що за ангел си ти щом не искаш да ти обясня?
Що за ангел си ти след като си играеш със сърцето ми,а говориш за любов?
Зимата и пролетта,денят и нощта...животът ми е с теб.
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - не,любовници и повече...
Ти си,ти си,не се променяш,винаги непредвидим и между нас няма време за скука...
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - да,винаги и още малко.
В моменти - да,в моменти - не,пухкави облаци и няма време за скука...
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - не,любовници и повече...
Ти си,ти си,не се променяш,винаги непредвидим и между нас няма скука....
Що за ангел си ти след като пееш,но не ме оставяш да пея?
Какво е чувството на райската усмивка,ако има рай?
Що за ангел си ти след като не разпознаваш любовта,която си стува?
Но ангел или не,със сърцето си осъзнаваш,че това е специана любов.
Като две капки дъжд на стъклото,подмятани от вятъра се привличаме - аз и ти.
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - не,любовници и повече...
Ти си,ти си,не се променяш,винаги непредвидим и между нас няма време за скука...
Любов моя,ето ме тук до теб.
Щастливи или не,съучастници - да,винаги и още малко.
Що за ангел си ти щом не искаш да ти обясня?
Що за ангел си ти след като си играеш със сърцето ми,а говориш за любов?
Зимата и пролетта,денят и нощта...животът ми е с теб.
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - не,любовници и повече...
Ти си,ти си,не се променяш,винаги непредвидим и между нас няма време за скука...
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - да,винаги и още малко.
В моменти - да,в моменти - не,пухкави облаци и няма време за скука...
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - не,любовници и повече...
Ти си,ти си,не се променяш,винаги непредвидим и между нас няма скука....
четвъртък, 8 април 2010 г.
луда ли съм?
Ето ме...отново стоя...отново плача...поредната ми такава нощ.Добре,че съм сама в стаята,брат ми отново е до късно на работа...по-добре,иначе ако беше тук,нямаше да мога да поплача.Вместо това щеше да ме засипе с въпроси и след като не получи достатъчно удовлетворяващ отговор,отново щеше да ми каже ,че съм луда.Дали наистина не е прав?Луда ли съм???
Ако лудостта е това да мислиш постоянно за някой...
Ако е това което те кара да продължаваш да живееш...да се будиш сутрин и да лягаш вечер с нетърпение за следващото утро...
Ако е това да правиш необикновенни неща,само за да видиш нечия усмивка,която и в най-студените нощи може да те стопли...
Ако е това сладко потрепване което чувстваш при позвъняването на телефона ти късно вечер...
Ако е това да чувстваш онези гадни същества в стомаха си.
Онези малки гадинки,след които е тичал всеки когато е бил малък.Опитвал е да ги хване по всевъзможни начини...а успявайки...е правил с тях каквото реши.Късал е краката и крилата им...от любопитство да види реакцията им.Не е чувал тихите им писъци,но въпреки това е продължавал и е очаквал да се случи нещо.Сега като се замисля,може би знам,защо толкова боли след като си ги почувствал веднъж в стомаха си.Това е тяхното отмъщение,тяхната разплата с онези които са ги мъчили,техния начин да ни разкъсват парче по парче...
Ако да си луд означава всичко което изброих до сега...ами това значи,че аз съм много луд човек...Но донякъде се радвам,че е така,защото това ме кара да се чувствам жива,още повече - показва ми,че онзи жизненоважен орган,който при всеки се намира отляво,все още е там и функционира...
Сега ще оставя химикалката и ще хвърля листа...а аз?...Аз отивам да поплача още,ще оставя сълзите за пореден път да потанцуват върху лицето ми,не им трябва музика,за да го правят...те могат да танцуват в тишината.Ще танцуват докато накрая не изчезнат в косата или във възглавницата ми.Горките те...за две години поеха толкова сълзи,които през целия ми живот до сега не бях изплакала....Е,вече наваксах!
...отивам в леглото,чакат ме танци...
8.4.2010г / 2:49am
Ако лудостта е това да мислиш постоянно за някой...
Ако е това което те кара да продължаваш да живееш...да се будиш сутрин и да лягаш вечер с нетърпение за следващото утро...
Ако е това да правиш необикновенни неща,само за да видиш нечия усмивка,която и в най-студените нощи може да те стопли...
Ако е това сладко потрепване което чувстваш при позвъняването на телефона ти късно вечер...
Ако е това да чувстваш онези гадни същества в стомаха си.
Онези малки гадинки,след които е тичал всеки когато е бил малък.Опитвал е да ги хване по всевъзможни начини...а успявайки...е правил с тях каквото реши.Късал е краката и крилата им...от любопитство да види реакцията им.Не е чувал тихите им писъци,но въпреки това е продължавал и е очаквал да се случи нещо.Сега като се замисля,може би знам,защо толкова боли след като си ги почувствал веднъж в стомаха си.Това е тяхното отмъщение,тяхната разплата с онези които са ги мъчили,техния начин да ни разкъсват парче по парче...
Ако да си луд означава всичко което изброих до сега...ами това значи,че аз съм много луд човек...Но донякъде се радвам,че е така,защото това ме кара да се чувствам жива,още повече - показва ми,че онзи жизненоважен орган,който при всеки се намира отляво,все още е там и функционира...
Сега ще оставя химикалката и ще хвърля листа...а аз?...Аз отивам да поплача още,ще оставя сълзите за пореден път да потанцуват върху лицето ми,не им трябва музика,за да го правят...те могат да танцуват в тишината.Ще танцуват докато накрая не изчезнат в косата или във възглавницата ми.Горките те...за две години поеха толкова сълзи,които през целия ми живот до сега не бях изплакала....Е,вече наваксах!
...отивам в леглото,чакат ме танци...
8.4.2010г / 2:49am
вторник, 9 март 2010 г.
живота е...
В юнито:
- ...живота е песен!
- не е!
- неее...живота наистина е песен :)
- не е вярно
Смях
- защо да не е вярно?
- ако живота е песен...той трябва да е някоя метал песен.Трябва да е нещо по-hard :)
- хаха...да нещо от сорта на Marylin Manson...
- не не...по скоро Slipknot
Отново смях
- ...живота е песен!
- не е!
- неее...живота наистина е песен :)
- не е вярно
Смях
- защо да не е вярно?
- ако живота е песен...той трябва да е някоя метал песен.Трябва да е нещо по-hard :)
- хаха...да нещо от сорта на Marylin Manson...
- не не...по скоро Slipknot
Отново смях
понеделник, 8 март 2010 г.
рано сутрин или късно вечер
20:30h,а аз все още не съм седнала да уча.От сутринта само се мотая.Това е да си несериозен!Правих всичко друго само не и това което трябва.Явно отново всичко ще остане за "в последния момент"...нищо и без друго отново имам проблеми със съня.Легна ли - започвам да мисля.Не питайте за какво...за много неща!
...I've been here all the time as far as I know doing right...ето дори и в момента вместо да се съсредоточа,аз се разсейвам с музика.Но не мога да я спра.Обожавам тази песен...but this brought loneliness so far I lay my hand onto my heart...is this the dream I had ot you...Когато я слушам си представам София през нощтта + разходка :) Обичам го този град,но само рано сутрин или късно вечерта.Само тогава си способен да видиш истинската му красота.Рано сутрин - когато си в пълна тишина,в хармония с всичко (а и когато си все още леко сънен) и късно вечер - само ти и компанията на светлинити на уличните лампи.Танцуващи,омайващи,по-живи от повечето хора - денем обитаващи улиците му...Now I'm standing here alone I'm waiting on my own for something that will fill the emptiness inside...Уникално!Искам да излезна,да се разходя...да "поговоря" или просто да помълча със светлините...
По дяволите!21:30h...пак се отнесох :) Кога ще уча?...Край!Песента свърши!Отивам да уча..
...I've been here all the time as far as I know doing right...ето дори и в момента вместо да се съсредоточа,аз се разсейвам с музика.Но не мога да я спра.Обожавам тази песен...but this brought loneliness so far I lay my hand onto my heart...is this the dream I had ot you...Когато я слушам си представам София през нощтта + разходка :) Обичам го този град,но само рано сутрин или късно вечерта.Само тогава си способен да видиш истинската му красота.Рано сутрин - когато си в пълна тишина,в хармония с всичко (а и когато си все още леко сънен) и късно вечер - само ти и компанията на светлинити на уличните лампи.Танцуващи,омайващи,по-живи от повечето хора - денем обитаващи улиците му...Now I'm standing here alone I'm waiting on my own for something that will fill the emptiness inside...Уникално!Искам да излезна,да се разходя...да "поговоря" или просто да помълча със светлините...
По дяволите!21:30h...пак се отнесох :) Кога ще уча?...Край!Песента свърши!Отивам да уча..
събота, 27 февруари 2010 г.
/22.7.`09/ One night...
21:39 часа,стоя в стаята с брат си.Той играе на поредната,скучна за мен,но интересна за него компютърна игра.Тук до мен е ,но сякаш го няма,сякаш съм напълно сама,някъде далеч и не чувам нищо освен песните от онази вечер.
Иска ми се да мога да я опиша по някакъв начин,но знам че няма да успея.Думите винаги са малко и никога не стигат.Майната му ! Искам да опитам...имам нужда да разкажа,да опиша или поне да опитам да опиша как се чувствах тогава и как се чувствам сега,ако искате наречете това изповед.Не ме бива в писането,знам го !След време може да препрочета написаното тази нощ и да се ядосам на себе си за начина по който съм го написала,но не ме интересува ! В главата ми мислите текат,не...направо летят с такава скорост,че ръката вече ме боли,а още не съм започнала със същността на всичко.А знам,че няма да мога да запиша дори и половината от мислите и чувствата си,но поне знам че ще съм малко по-добре...
Вече часовника показва 21:51...песните вървят една след друга,моментите от онази вечер изникват отново в съзнанието ми.Онзи неповторим начин по който се чувстваш когато лежиш,а до теб е онзи човек за който би направил всичко.Колко е хубаво когато той е в прегръдките ти и чуваш ударите на сърцето му или усещаш нежните му целувки.Да усещаш устните му върху свойте и да не можеш да им се наситиш.В тези моменти ти се иска да останеш така завинаги...
Всички тези моменти текат като лента на някой романтичен филм.От онези които докато гледаш,седнал сам на дивана пред телевизора,с кофичка от любимия ти сладолед в едната и лъжица в другата ръка,те карат наистина да повярваш че има едно чувство което те кара да се чувстваш сякаш летиш,чувство при което сякаш времето спира,слага ти "розовите очила",усещаш и пеперудите в стомаха си и накрая целия ти свят сякаш се завърта на 360 градуса.Всеки знае за какво говоря...Да любов е с главно "Л"...
Онази гореща нощ моя свят се преобърна не само веднъж,а колкото до времето...за мен не съществуваше,нямаше го.Имаше музика и думи,а колкото до останалото...то идваше от само себе си.Бяха казани и онези две думи от които много се страхува всеки.Думите които винаги променят нещата,било то към по-добро или по-лошо.
22:30 часа...бях спряла да пиша за момент.Исках да подредя мислите в главата си и да отпия поредните няколко глъдки от чашата с вино.В следващия момент поглеждам към синината на ръката ми.Ммм отново спомени.Прекрасни са !И ето го отново чувството,ето ги отново пеперудите.Когато я получих не чувствах болка,дори не мога да опиша начина по който се почувствах тогава.Знам само че беше приятно,разтърсващо ако искате го наречете...
Помня само че малко след него последваха онези думички..."Обичам те ! ".Да,казах ги ! И то не веднъж.Казах ги,защото наистина го чувствам.
Едни мислят,че изричането на тези наистина тежки думи е проява на слабост,други ги казват просто ей така "за спорта" без дори да ги мислят и по този начин опитват да заблудят не само човека отсреща,но и самите себе си.Аз не съм нито един от тези два типа хора.Никога до сега не ги бях казвала и едновременно с това и да ги мисля.А най-трудното е да убедиш човека срещу теб,че си искрен в думите си,че не си поредния "въздух под налягане" тип човек в живота му и най-важното..че няма да направиш нищо чрез което да рабиеш сърцето му на малки парчета,наподобяващи части от пъзел.Сложен пъзел от онзи тип в който всяко парче изглежда сякаш се сглобява с това което мислиш,но в действителност става
обратното.
Може би,успях да убедя в искреността ми човека легнал в прегръдките ми и може би заради това получих и няколко леки шамарчета.Нямат значение шамарите и синините,способна бях да понеса всичко...дори и още.
И ето ! Накрая утрото дойде,отне ми всичко и го върна по старо му...а аз отново с разочарование си припомних,че света никога не спира да се върти,а времето - да лети с невероятна скорост.Може би именно заради това я има надеждата.Онази която умира последна и която те кара да живееш,за да можеш някой ден...някоя поредна нощ...да се насладиш отново на всичко това,та дори и на нещо повече !!!
Иска ми се да мога да я опиша по някакъв начин,но знам че няма да успея.Думите винаги са малко и никога не стигат.Майната му ! Искам да опитам...имам нужда да разкажа,да опиша или поне да опитам да опиша как се чувствах тогава и как се чувствам сега,ако искате наречете това изповед.Не ме бива в писането,знам го !След време може да препрочета написаното тази нощ и да се ядосам на себе си за начина по който съм го написала,но не ме интересува ! В главата ми мислите текат,не...направо летят с такава скорост,че ръката вече ме боли,а още не съм започнала със същността на всичко.А знам,че няма да мога да запиша дори и половината от мислите и чувствата си,но поне знам че ще съм малко по-добре...
Вече часовника показва 21:51...песните вървят една след друга,моментите от онази вечер изникват отново в съзнанието ми.Онзи неповторим начин по който се чувстваш когато лежиш,а до теб е онзи човек за който би направил всичко.Колко е хубаво когато той е в прегръдките ти и чуваш ударите на сърцето му или усещаш нежните му целувки.Да усещаш устните му върху свойте и да не можеш да им се наситиш.В тези моменти ти се иска да останеш така завинаги...
Всички тези моменти текат като лента на някой романтичен филм.От онези които докато гледаш,седнал сам на дивана пред телевизора,с кофичка от любимия ти сладолед в едната и лъжица в другата ръка,те карат наистина да повярваш че има едно чувство което те кара да се чувстваш сякаш летиш,чувство при което сякаш времето спира,слага ти "розовите очила",усещаш и пеперудите в стомаха си и накрая целия ти свят сякаш се завърта на 360 градуса.Всеки знае за какво говоря...Да любов е с главно "Л"...
Онази гореща нощ моя свят се преобърна не само веднъж,а колкото до времето...за мен не съществуваше,нямаше го.Имаше музика и думи,а колкото до останалото...то идваше от само себе си.Бяха казани и онези две думи от които много се страхува всеки.Думите които винаги променят нещата,било то към по-добро или по-лошо.
22:30 часа...бях спряла да пиша за момент.Исках да подредя мислите в главата си и да отпия поредните няколко глъдки от чашата с вино.В следващия момент поглеждам към синината на ръката ми.Ммм отново спомени.Прекрасни са !И ето го отново чувството,ето ги отново пеперудите.Когато я получих не чувствах болка,дори не мога да опиша начина по който се почувствах тогава.Знам само че беше приятно,разтърсващо ако искате го наречете...
Помня само че малко след него последваха онези думички..."Обичам те ! ".Да,казах ги ! И то не веднъж.Казах ги,защото наистина го чувствам.
Едни мислят,че изричането на тези наистина тежки думи е проява на слабост,други ги казват просто ей така "за спорта" без дори да ги мислят и по този начин опитват да заблудят не само човека отсреща,но и самите себе си.Аз не съм нито един от тези два типа хора.Никога до сега не ги бях казвала и едновременно с това и да ги мисля.А най-трудното е да убедиш човека срещу теб,че си искрен в думите си,че не си поредния "въздух под налягане" тип човек в живота му и най-важното..че няма да направиш нищо чрез което да рабиеш сърцето му на малки парчета,наподобяващи части от пъзел.Сложен пъзел от онзи тип в който всяко парче изглежда сякаш се сглобява с това което мислиш,но в действителност става
обратното.
Може би,успях да убедя в искреността ми човека легнал в прегръдките ми и може би заради това получих и няколко леки шамарчета.Нямат значение шамарите и синините,способна бях да понеса всичко...дори и още.
И ето ! Накрая утрото дойде,отне ми всичко и го върна по старо му...а аз отново с разочарование си припомних,че света никога не спира да се върти,а времето - да лети с невероятна скорост.Може би именно заради това я има надеждата.Онази която умира последна и която те кара да живееш,за да можеш някой ден...някоя поредна нощ...да се насладиш отново на всичко това,та дори и на нещо повече !!!
сряда, 27 януари 2010 г.
* * *
Някой там не спи...от дълго време.Нощите му са празни,съзнанието му мълчи,а душата му говори,но никой не може да я чуе.Не спи,защото някой е далеч от него,не спи без този някой да е до него,без да чуе гласа му,без да чуе смеха му.Скрил го е в сърцето си,не мойе да избяга от него.Поглежда в огледалото,но не вижда своя образ...вижда това което душата му показва.Тя не спира да му говори.Диктува действията му,все едно е кукла на конци...
неделя, 24 януари 2010 г.
Dreams... / 23.I.`10 / 2:28am /
Сънувам ли те някога?...Не!Сънувах те и те сънувам постоянно...Във всеки плен на леката хладнина на леглото разказвам на нощта за теб,докато самотата продължава да ме дарява със свойте целувки.Сънувам те - едно момиче с неземни очи и ангелски устни.Една жена,не докоснала звездите,а най-прекрасната измежду тях...Сънувам те толкова реална,че на сутринта ми е трудно да повярвам,че е било сън.А утрото...утрото всеки път затрупвам с въпроси,защо те отнема всеки път от мен.Целувам те насън и след всяка целувка се надявам да си моя,но мисля че никога не са достатъчни...И знаеш ли...накрая искам да се сбъднат моите сънища,защото те са моите мечти и се опитвам да вярвам на хората които казват,че "мечтите се сбъдват". . .
Абонамент за:
Публикации (Atom)
