неделя, 18 април 2010 г.

Що за ангел...

Що за ангел си ти след като летиш,а не ме оставяш да летя?
Що за ангел си ти след като пееш,но не ме оставяш да пея?
Какво е чувството на райската усмивка,ако има рай?
Що за ангел си ти след като не разпознаваш любовта,която си стува?
Но ангел или не,със сърцето си осъзнаваш,че това е специана любов.
Като две капки дъжд на стъклото,подмятани от вятъра се привличаме - аз и ти.
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - не,любовници и повече...
Ти си,ти си,не се променяш,винаги непредвидим и между нас няма време за скука...
Любов моя,ето ме тук до теб.
Щастливи или не,съучастници - да,винаги и още малко.
Що за ангел си ти щом не искаш да ти обясня?
Що за ангел си ти след като си играеш със сърцето ми,а говориш за любов?
Зимата и пролетта,денят и нощта...животът ми е с теб.
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - не,любовници и повече...
Ти си,ти си,не се променяш,винаги непредвидим и между нас няма време за скука...
Любов моя,ето ме тук близо до теб.

Щастливи или не,съучастници - да,винаги и още малко.
В моменти - да,в моменти - не,пухкави облаци и няма време за скука...
Любов моя,ето ме тук близо до теб.
Щастливи или не,съучастници - не,любовници и повече...
Ти си,ти си,не се променяш,винаги непредвидим и между нас няма скука....

четвъртък, 8 април 2010 г.

луда ли съм?

Ето ме...отново стоя...отново плача...поредната ми такава нощ.Добре,че съм сама в стаята,брат ми отново е до късно на работа...по-добре,иначе ако беше тук,нямаше да мога да поплача.Вместо това щеше да ме засипе с въпроси и след като не получи достатъчно удовлетворяващ отговор,отново щеше да ми каже ,че съм луда.Дали наистина не е прав?Луда ли съм???
Ако лудостта е това да мислиш постоянно за някой...
Ако е това което те кара да продължаваш да живееш...да се будиш сутрин и да лягаш вечер с нетърпение за следващото утро...
Ако е това да правиш необикновенни неща,само за да видиш нечия усмивка,която и в най-студените нощи може да те стопли...
Ако е това сладко потрепване което чувстваш при позвъняването на телефона ти късно вечер...
Ако е това да чувстваш онези гадни същества в стомаха си.
Онези малки гадинки,след които е тичал всеки когато е бил малък.Опитвал е да ги хване по всевъзможни начини...а успявайки...е правил с тях каквото реши.Късал е краката и крилата им...от любопитство да види реакцията им.Не е чувал тихите им писъци,но въпреки това е продължавал и е очаквал да се случи нещо.Сега като се замисля,може би знам,защо толкова боли след като си ги почувствал веднъж в стомаха си.Това е тяхното отмъщение,тяхната разплата с онези които са ги мъчили,техния начин да ни разкъсват парче по парче...
Ако да си луд означава всичко което изброих до сега...ами това значи,че аз съм много луд човек...Но донякъде се радвам,че е така,защото това ме кара да се чувствам жива,още повече - показва ми,че онзи жизненоважен орган,който при всеки се намира отляво,все още е там и функционира...
Сега ще оставя химикалката и ще хвърля листа...а аз?...Аз отивам да поплача още,ще оставя сълзите за пореден път да потанцуват върху лицето ми,не им трябва музика,за да го правят...те могат да танцуват в тишината.Ще танцуват докато накрая не изчезнат в косата или във възглавницата ми.Горките те...за две години поеха толкова сълзи,които през целия ми живот до сега не бях изплакала....Е,вече наваксах!
...отивам в леглото,чакат ме танци...

8.4.2010г / 2:49am