Не винаги...

Не винаги имам думи,които мога и трябва да изрека,
но ако можеш да четеш между редовете,
ще намериш всичко което не знам как да ти кажа...
Може да има печатни грешки...те са недостатъка...
недостатъка да мислиш за някой на който има толкова много да кажеш,
но винаги казваш малко или нищо...
Единственото което те издава са очите - прозорците към душата и сърцето.
В тях ще намериш моите рани,моите слабости...
тези които признавам само на половина...
Ще има други,по-красиви,по-силни от мен,но знай,че ще си тръгна
когато няма какво повече да кажа,когато ме лишиш от всичките ми думи...
Няма повече история,времето ни прави по силни от всичко...
болката,илюзиите,грешките...Изсвири нещо,за да поправиш всичко това.
Аз не мога да свиря,мога само да рисувам.
Чрез ръцете си изразявам словата на сърцето си,което неуморимо стене.
Върху него ти неусетно гравира образа си...
и сега то отново стене,но пак остава нечуто...
То има толкова желания,толкова неизречени слова и знай...
очите ми му помагат да видиш всичко...за което времето няма
да му стигне,за да ти каже!!!