*Unended*

Мрака идва и отново ме обгръща изцяло.Виждам хората - вървящи и смеещи се - колко им завиждам. . .какви късметлии са : )
Седя на пейката. . .онази с леко олющената боя,с няколко липсващи дъски,онази с вече ръждясали болтове.На същата тази пейка седях преди време.Тогава сълзите бавно се стичаха от очите ми и нежно галеха лицето след което филтъра на цигарата ми ги поемаше. . .Изведнъж се появи ръка,опита да изтрие малките капки,но се дръпнах - не исках да изтрива сълзите в очите ми,исках да се стичат за пореден път,да бликат докато за последен път погледнах в онези зелени очи и казах "Обичам те".
Дълго отлагания край беше дошъл,всичко бе като чашата с кафе в ръката ми - горчиво,изстинало,безвкусно.Ключалката на вратата отново бе сменена.Няколко минути мълчание,няколко случайни срещи на кафявите със зелените очи,преди време горяли толкова силно едни за други. . .и накрая няколко едвам откъснали се от устните думи. . .

a little after...

You found a hidden place in me. . .you found my heart and soul and open the door. . .and as I lay that crazy night I allowed my soul to be touched without even putting up a fight.Maby my eyes deceive me,when I saw you on the concert,maby you playing games just to prove I care. . .or maby you're just affraid of the unknown. . .I'll understand someday. . .or maby not only time will tell. . .After this life is over you'll be one person I know I'll miss. . .but before that end I want to hold you for a lifetime if you'll just hold my hand.We could have a wonderful time in the days we have not yet planned. . .and after that as your friend I'll aways be,as long as we always try to keep the friendship between you and me. . .there are so many words that left unspoken because I'm left speechless everytime that I try,but I want to be able to tell you someday if you let me and if you want to hear. . .