/22.7.`09/ One night...

21:39 часа,стоя в стаята с брат си.Той играе на поредната,скучна за мен,но интересна за него компютърна игра.Тук до мен е ,но сякаш го няма,сякаш съм напълно сама,някъде далеч и не чувам нищо освен песните от онази вечер.

Иска ми се да мога да я опиша по някакъв начин,но знам че няма да успея.Думите винаги са малко и никога не стигат.Майната му ! Искам да опитам...имам нужда да разкажа,да опиша или поне да опитам да опиша как се чувствах тогава и как се чувствам сега,ако искате наречете това изповед.Не ме бива в писането,знам го !След време може да препрочета написаното тази нощ и да се ядосам на себе си за начина по който съм го написала,но не ме интересува ! В главата ми мислите текат,не...направо летят с такава скорост,че ръката вече ме боли,а още не съм започнала със същността на всичко.А знам,че няма да мога да запиша дори и половината от мислите и чувствата си,но поне знам че ще съм малко по-добре...

Вече часовника показва 21:51...песните вървят една след друга,моментите от онази вечер изникват отново в съзнанието ми.Онзи неповторим начин по който се чувстваш когато лежиш,а до теб е онзи човек за който би направил всичко.Колко е хубаво когато той е в прегръдките ти и чуваш ударите на сърцето му или усещаш нежните му целувки.Да усещаш устните му върху свойте и да не можеш да им се наситиш.В тези моменти ти се иска да останеш така завинаги...

Всички тези моменти текат като лента на някой романтичен филм.От онези които докато гледаш,седнал сам на дивана пред телевизора,с кофичка от любимия ти сладолед в едната и лъжица в другата ръка,те карат наистина да повярваш че има едно чувство което те кара да се чувстваш сякаш летиш,чувство при което сякаш времето спира,слага ти "розовите очила",усещаш и пеперудите в стомаха си и накрая целия ти свят сякаш се завърта на 360 градуса.Всеки знае за какво говоря...Да любов е с главно "Л"...

Онази гореща нощ моя свят се преобърна не само веднъж,а колкото до времето...за мен не съществуваше,нямаше го.Имаше музика и думи,а колкото до останалото...то идваше от само себе си.Бяха казани и онези две думи от които много се страхува всеки.Думите които винаги променят нещата,било то към по-добро или по-лошо.

22:30 часа...бях спряла да пиша за момент.Исках да подредя мислите в главата си и да отпия поредните няколко глъдки от чашата с вино.В следващия момент поглеждам към синината на ръката ми.Ммм отново спомени.Прекрасни са !И ето го отново чувството,ето ги отново пеперудите.Когато я получих не чувствах болка,дори не мога да опиша начина по който се почувствах тогава.Знам само че беше приятно,разтърсващо ако искате го наречете...

Помня само че малко след него последваха онези думички..."Обичам те ! ".Да,казах ги ! И то не веднъж.Казах ги,защото наистина го чувствам.

Едни мислят,че изричането на тези наистина тежки думи е проява на слабост,други ги казват просто ей така "за спорта" без дори да ги мислят и по този начин опитват да заблудят не само човека отсреща,но и самите себе си.Аз не съм нито един от тези два типа хора.Никога до сега не ги бях казвала и едновременно с това и да ги мисля.А най-трудното е да убедиш човека срещу теб,че си искрен в думите си,че не си поредния "въздух под налягане" тип човек в живота му и най-важното..че няма да направиш нищо чрез което да рабиеш сърцето му на малки парчета,наподобяващи части от пъзел.Сложен пъзел от онзи тип в който всяко парче изглежда сякаш се сглобява с това което мислиш,но в действителност става
обратното.

Може би,успях да убедя в искреността ми човека легнал в прегръдките ми и може би заради това получих и няколко леки шамарчета.Нямат значение шамарите и синините,способна бях да понеса всичко...дори и още.

И ето ! Накрая утрото дойде,отне ми всичко и го върна по старо му...а аз отново с разочарование си припомних,че света никога не спира да се върти,а времето - да лети с невероятна скорост.Може би именно заради това я има надеждата.Онази която умира последна и която те кара да живееш,за да можеш някой ден...някоя поредна нощ...да се насладиш отново на всичко това,та дори и на нещо повече !!!