Плачеш ли,когато вали? Вали ли,когато плачеш?

Отиди до прозореца,моля те,а сега погледни ситния дъждец,който тихо ромоли.Заслушай се в звука,когато капчицата безпомощно се приземява,обърни внимание на блясъка във всяка една от тях.Не са ли съвършени?Въпреки,че една с една еднаква няма,въпреки,че накрая те просто умират.Не е ли така и със сълзите ти,бавно стичащи се по бялото ти лице,остявяйки черни следи от спиралата ти по кожата ти?Не плачеш ли и ти така - тихо,скрито...Поводи за плач има винаги.Сълзите напират тогава,когато слънцето на щастието ти е помрачено,скрито от облака на мъката.И тогава рухва дъжд,очистителен дъжд,дъжд след който трябва да има дъга,дъгата на другите.Защо ли?Защото именно приятелите създават многообразния й колорит.Именно близките са тези които ще внесат слънчев лъч независимо от климатичните условия,слънчев лъч в душата ти.Казват,че плачещите очи са красиви,ала,доколко болката може да бъде красива?За един непознат ти би бил просто странник,който с плача си изглежда прекрасен.И той ще казва,че си красив,но това е една голяма,дебела лъжа,а всички обичат големите,дебели лъжи.С приятелите нещата седят другояче:той ще види в очите ти не само бляскави сълзи,но и ще прочете болката,ще усети мъката.Ала не само...Съпричастността е тaзи,която ще направи така,че близкият ти дори да накара небето да заплаче да заплаче с тежки капки.И ето...ето го пречистващият,измиващ неволите дъжд,дъждът на съпричастието,споделянето,

съчувствието и приятелтвото.Какво ти остава да направиш за този толкова скъп човек?Нищо друго освен да му отвърнеш със същото - да предизвикаш дъжд,когато плаче,да плачеш,когато вали...И нека и ти знаеш,че и аз съм готова на това,ако си ми приятел,ако и ти си готов.Всъщност не...не всеки способен да докосне душата ми,да изтрие мъката от сърцето ми,той може и да не ми е приятел,може да е нещо по-малко или нещо повече.И все пак от такъв човек не трябва да очакваш възвращаемост,а да...плачеш когато вали.И след толкова много дъждовни капки и толкова много сълзи,моля те, приближи лицето си до стъклото,така че дъхът ти да рисува лека мъгла.Виж през размития си поглед,че дъждът отслабва,а лъч разкъсва големия мрачен облак.Моля те...изтрий сълзите докосни и се хвани за дъгата,издигнала се между теб и мен.Дъгата на "Аз ще плача,когато вали и ще вали,когато плача"...