“Искаш някои да те нарисува,да покаже пътя на душата ти…много са опитвали,но не са успявали.Защо?Нещо е липсвало?Сигурно,защото не могат да рисуват…поне не като мен.
Не искай да ти рисувам сълза.Тя е трудна за рисуване…но не заради това не искам да я рисувам.Този който може да ти я нарисува е способен да създаде и истинска.Аз не мога да бъда този човек.
Искаш и крила.Всеки има по едно крило и ти също,другото не може да бъде нарисувано,то се намира.А когато това стане е необходима само една прегръдка,за да отидеш там където искаш,за да полетиш…
Черното и бялото не са цветовете,който би използвал един художник рисувайки душата ти.Тези цветове са изкуствени,без замисъл.без смисъл в тях.Цветовете използвани за твоето платно трябва да са истински,едновременно силни и чувствени…дори и омагиосващи…
Ако някоий може да нарисува всичко това…може би е достигнал едва половина от платното…до там стигам и аз…Имам бои,но нещо липсва…четката не рисува,чупи се всеки път приближа ли я към платното…Позволи ми да опитам нещо…затвори очи,затаи дъх,а сега хвани ръката ми…и да видим ако го довършим заедно какво ще стане…”
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар