5 часа...

23:58 часа,още 2 минути и вече ще е утре.Имам още 5 часа в които мога да поспя,но вместо това лежа в студените завивки,гледайки тавана и през съзнанието ми минават безброй мисли,планове,мечти.Всички са свързани с миналото и бъдещето,а понякога и с настоящето.
Защо хората живеят с миналото си?За да се учат от грешките си ли?Не смятам,че това е отговора.За мен това е общественото хорско мнение или по-друг начин казано - удобната глупост,с която може да се каже,че всеки се задоволява.
Според мен отговора на въпроса е: защото в миналото на всеки е имало невероятни моменти,красиви изживявания споделяни с един или няколко човека и всички се връщат в един определен момент към тези спомени,за да се подсетят,че невинаги живота е ад.И щом са се случвали повече от един път,значи съвсем скоро всичко може да се повтори.
Бъдещето и мечтите...При мен са свързани едно с друго.Но не правя особени планове,защото...защото все пак никой не ти гарантира,че ще живееш 2 минути повече...Остана да кажа нещо и за мислите ми за настоящето.Ами...въпреки,че е най-сложното за дефиниране едновременно с това е и просто...Нямам нищо което да кажа освен,че във всяка ситуация се нагаждаш.Учиш се да си хамелеон и да се приспособяваш към средата иначе...няма да има нито минало,нито бъдеще.
Мисля,че тава са част от нещата които ми минаха през главата тази нощ...поправка - сутрин.Дори не знам,защо написах всичко това.Вече е 00:50 часа...След 50 минути писане,се чувстваш спокоен.Невероятно е!Сега отивам да поспя или поне така се надявам.Остават ми вече само 4 часа...след това отивам на море........

9.8.2010/23:58h