На морето никога не е прекалено шумно.Нито прекалено топло.Нито прекалено студено.Винаги е морско,с чайките реещи се в небето и солената вода.Семействата с кърпи,чанти и безброй надуваеми играчки за плажа.Всеки ден се будех преди всички.Лежах в леглото и се взирах в тавана,а понякога излизах на терасата,за да се насладя на морския въздух,да поогледам някой случаен минувач или просто да се насладя на поредната цигара.Всеки ден поразително приличаше на вчерашния,но най-важното беше,че го има спокойствието което ми липсва между студените стени на блоковете в столицата.Минаха едва три дни,а вече свикнах.Далече от улиците,от прахта,от шума,от монотонното ежедневие...Но уви всичко свършва рано или късно.При мен ще е рано.И когато това стане,тогава следват досадните задължения и подготовка за предстоящата есен.Още само няколко дни.Още малко и после край на морското време за неморската ми душа,на соления въздух за неморските ми дробове.Но най-вече край на дните за дишане...
12.8.2010/5:19h
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар