Midnight walk

Разхождаш се през летния нощен град,лутайки се из оживените улици,
пълни с различни образи и наблюдаваш сладката тъга в очите им.
Но защо тъгата да е сладка?
Дали не е защотото това е един от малкото моменти в които тя не е твоя,
не е завладяла погледа и душата ти?Продължаваш с разходката си.
Улиците са различни,някои широки,други тесни,
прави или с леки извивки и какви ли още не.
Това не е от значение.Въпреки промените ти продължаваш да вървиш по тях.
В следващия момент спираш,за да се насладиш на заобикалящата те пустота.
Оглеждаш улицата,осветена от жълтеникавата светлина на уличните лампи,
наподобяваща цвета на стари снимки.
Поглеждаш на едната страна,после и на другата,
сякаш чакаш някой да се появи или нещо да се случи,но уви.
Тик-так...един звук нарушава тишината...
тик-так...послеждаш уличния часовник,а той продължава да говори...тик-так.
..накрая го разбираш...времето си тече и не е нужно да чакаш.
Няма начин да се върнеш,
можеш само да живееш в миналото заедно със спомените.
Времето постепенно захладнява,
а вятъра си играе полюлявайки леко изсъхналите листа нападали от уличните
дървета.И ето идва момента в който вече не искаш да се разхождаш по улиците нощем.
Нямаш желание да виждаш познатите образите,
не искаш да четеш от очите им тъгата от поредната нещастна любовна история
или за безнадеждните мечти.Искаш да останеш сам...
само ти и нощта около теб.Но ето я на края и червената светлина на слънцето.
Прорязва мрака със светлите си лъчи,
но бледата светлина на новото утро не може да те събуди сутрин,
защото ако успее ще разбереш,че си загубил още една част от себе си
търсейки нещо което след поредното лутане из улиците миналата нощ не си намерил.