*Unended*

Мрака идва и отново ме обгръща изцяло.Виждам хората - вървящи и смеещи се - колко им завиждам. . .какви късметлии са : )
Седя на пейката. . .онази с леко олющената боя,с няколко липсващи дъски,онази с вече ръждясали болтове.На същата тази пейка седях преди време.Тогава сълзите бавно се стичаха от очите ми и нежно галеха лицето след което филтъра на цигарата ми ги поемаше. . .Изведнъж се появи ръка,опита да изтрие малките капки,но се дръпнах - не исках да изтрива сълзите в очите ми,исках да се стичат за пореден път,да бликат докато за последен път погледнах в онези зелени очи и казах "Обичам те".
Дълго отлагания край беше дошъл,всичко бе като чашата с кафе в ръката ми - горчиво,изстинало,безвкусно.Ключалката на вратата отново бе сменена.Няколко минути мълчание,няколко случайни срещи на кафявите със зелените очи,преди време горяли толкова силно едни за други. . .и накрая няколко едвам откъснали се от устните думи. . .